КАК СЕ ПРАВИ ДРЕНАЖ НА НЕГОЛЯМА СГРАДА

7 август, 2014, 6 913 прочетена

Целта на дренажа е да премахване всяка течност около сградата, независимо дали тя е дошла от подпочвени води, буря, наводнение или поради друга причина. Ако тя е в район с много пясък в земята, течността, най- често вода, потъва дълбоко и няма нужда от него. При доминиране на глина обаче, оттичането в дълбочина е силно затруднено и водата прониква през пукнатини в приземните помещения. Оттам влагата да се просмуква нагоре и след време се оформят деформации в носещите конструкции, пукнатини в стените, разрушават се врати и прозорци. Бетонът във влажни основи също абсорбира влага, а температурните колебания през сезоните предизвиква изменение в обема й, което води до разрушаването му.
Дали е необходим дренаж някъде или не, могат да кажат само специалисти. Ако обаче подпочвените води са на по- малко от 250 см от повърхността, то обезателно трябва да има дренаж..                        Дренаж
Направата му е цяло изкуство. Той се изгражда преди засипването на външните стени на строежа. Видът му се определя най- вече от количеството вода, която трябва да се отведе, но не бива да се забравят и показатели като: характера, формата и размерите на терена, баланса на подпочвените води. Това означава безусловно използване на специалисти и създаване на проект.
Дренажите биват открити (използващи отводни канали), закрити (използващи дренажни тръби) и насипни (запълвани с чакъл и други материали).
Закрит тип е най- разпространен. При него се използват гофрирани тръби, продупчени надлъжно. Съчетавайки завидна якост и издръжливост при натоварване, те се използват при дълбоки изкопи, до 10 м. Диаметърът им варира от 50 до 200 мм.
Препоръчваме използване на многослойни полимерни тръби с гладка вътрешна повърхност, която не задържа суспензии. Съответно при тях няма затлачване. За да не се запушват отворите, те са съоръжени с филтри от геотекстил (против пясък), и кокосови влакна (против глинeни наноси). Тръбите се съединяват помежду си с муфи и фасонни изделия. Годността им е от 30 до 60 години.
Използват се и тръби без филтри, но само ако вероятността в тях да попадне нанос е незначителна.
Добрия дренаж се нуждае от шахти, където се отведа водата и разтворените примеси. Те се разполагат в най- ниския участък от терена. Най- новите шахти са от PVC. Леки и удобни за пренасяне, те не се нуждаят от техника за поставянето им. Диаметърът им варира от 400 или 700мм. Почистват се веднаж на 7 години.
Дренажът се дели още на пластов и пристенен, според разположението си. Първият се използва за защита на подземните части на сгради разположени в глинести почви. Представлява филтриращи пластове, положени в основата. Предпазва от подпочвени води и капилярна влага. Вторият вид се използва когато водоносния слой е под повърхността, а сградата е построена над него. Представлява слой от дренажни тръби разположени от външната страна.
Дренажът събиращ и отвеждащ води, е разположен до основата, за да ограничи издигането им над дренажните тръби. Предпазва от наводняване помещенията разположени под земята. Разполага се по периметъра на разстояние не по-малко от 70 см от външните стени и се вкопава под пода на разстояние 50 – 150 см. Каква точно дълбочина зависи от нивото на подпочвените води, докъде под повърхността замръзва почвата зиме, зависи от начина на полагането на фундамента.
Качеството на дренажа зависи в изключителна степен и от неговия монтаж. Направените изкопи трябва да се засипят с речен чакъл и обезателно да се трамбоват. Дебелината на пласта трябва да е поне 5 см. Отгоре се полагат тръбите. Дренажът трябва да е с постоянен наклон. Най- оптималното оттичане става когато той е в диапазона от 5 до 10 милиметра, на 1 линеен метър. Най- отгоре се полага пръст, в която няма камъни.

Очакваме вашите коментари

WordPress Themes