Полиетиленът е един от най-често произвежданите и използваните полимери в света. Той притежава химическата формула (-СН2-СН2-)n. Получава при процеса полимеризация, при свободно радикалов процес с високо налягане и при ниско налягане с ползването на катализаторите на Циглер-Ната. При производството на полиетилен чрез радикалов процес се получава продукт с ниска плътност и некристална структура /LDPE/, а при вторият – кристален продукт с висока плътност /HDPE/.
Полиетиленът с ниска плътност /LDPE/ се получава при температура между 180-270 градуса и налягане 140-250 MN/m2. Структурните вериги на този тип полиетилен са дълги и разклонени, като взаимодействието между молекулите е слабо, а степента на кристализация 50%. Стабилен е при температурна обработка.
Полиетиленът с висока плътност /HDPE/ се получава при температура 70-80 градуса, налягане от 0.3-0.5 MN/m2 и използване на катализаторите на Циглер-Ната /металокомплексни/. На външен вид е полупрозрачен и безцветен материал, приличащ на парафин, нестабилен на температурна обработка, гъвкав и мек. Разтапя се при 85-110 градуса, а се встъклява при -50 градуса.
Полиетиленът е нетоксичен материал, който не проявява реакция при контакт с вода, т.е не променя вкусът и видът й. Това прави този материал изключително подходящ за направата на резервоари за съхраняване на питейна вода.
Притежава следните характеристики:
- Удароустойчивост;
- Електроизолатор;
- Устойчивост на ползване и износване;
- Ниска себестойност, като в нея са калкулирани разходите за материали, време, труд и други;
- Бърз монтаж на съоръжението. Изразява се във вкопаване на резервоара в земята и 15 см. пясъчно легло;
- Лесен за ремонт при повреда;
- Безвреден за използване.
В тези резервоари, освен вода могат да се съхраняват и други течности, които не проявяват реакция към полиетилена.
Стените на резервоарите са с дебелина от 6-14 мм. Полиетиленът изработен за тях е с ниска плътност и не старее, не се износва и може да се каже, че е вечен.
Резервоарите от полиетилен се вкопават в земята и устояват на натоварването, което тя им оказва, като дори не се нуждаят от допълнително укрепване с бетон.