Едва 2,5% от световни запаси на вода са под формата на прясната вода. От тях 75% са ледници, 25% са подпочвени води, 0,5 % - влага в почвата, едва 0,01% от нея е в реки, езера, блата, изкуствени водоеми. Последните засега са основния източник на вода за пиене, въпреки роенето на безброй теории за обезсоляване на морската вода в промишлени количества, или докарване на айсберги от полюсите до задушливите райони на планетата.
Макар достъпът на хората до вода за пиене през последното столетие да се е подобрил, изследователските данни на най- реномираните научни институти в тази сфера показват, след 15 години половината от човечеството ще бъде изложено на риск от заболявания поради недостиг на чиста вода. Като смес от подпочвени, изворни, дъждовни, и в някои случаи- отпадъчни води, животоспасяващата течност се доставя за консумация понякога помътняла, със завишено количество пестициди, болестотворни причинители, токсини и други. Основни причини за това състояние на нещата е замърсяването на природната среда вследствие на индустриализацията, периодичните засушавания в пустинните и полупустинните райони на планетата и нарастване на човечеството (с 1 милиард от 1999 до 2011 година).
Обобщените данни на ООН сочат, че 30% от световното население живее в райони, където периодично не достига вода, а 1 милиард души са постоянно зависими от доставката й. Драматична в това отношение е обстановката в Близкият Изток и Северна Африка, където живее 6,3% от населението на Земята, регистриран е най- голям демографски бум, водата е едва 1,4% от световните запаси, а запасите от петрол и газ, основно перо на тамошния износ е на привършване.
Днес чистата питейна вода става проблем и за тъй наречените цивилизовани страни. Европа не прави изключение. Изчислено е, че за поддържане стандарта на живот на европеец от по- развитите държави, ежедневно се изразходват от 2,5 до 3 хиляди литра вода. Това е около 4 пъти повече в сравнение с индивиди от други, слабо развити страни. Тук най- често срещани замърсители в прясната вода са отпадъчни хранителни вещества, фармацевтични продукти, пестициди, индустриални химикали и метали. Тяхното пречистване изисква огромни средства, а всеки пропуск оказва негативно въздействие не само върху високия стандарт на живот, но влошава също естествената среда на обитаване на редица видове от сладководната флора и фауна.
В сравнение с останалите европейски държави, членове на ЕС, България изостава. Например, само 50% от прясна вода за пиене у нас е с добро качество, което не е никак добре, въпреки постигнатите успехи през изминалото десетилетие. В това отношение има още какво да се направи, за да бъдат изпълнени стандартите на ЕС.
Наша обща грижа е това да стане реалност.