На много фотоси, направени от космоса, се вижда, че неосветената от Слънцето част на Земята е обсипана с милиарди светлинки. Това най-често са големите градове, които използват много електроенергия за осветление на улиците нощно време, за открояване на билбордовете, табла, рекламни табели и други.
Всъщност най-големите и развити градове и страни са и най-солидните консуматори на електрическа енергия. Нейното добиване, обаче е сложен процес, който е свързан с използването на различни източници.
Основно може да ги разделим на невъзобновяеми и възобновяеми. Към първите се причисляват всички ресурси, които с тяхното използване постепенно се изчерпват от земята. Това са нефт, въглища, природен газ, уран и други. Те са се образували в земните недра в продължение на хилядолетия.Неотдавна в световен мащаб се заговори открито за нуждата от намиране на алтернативни източници, тъй като ресурсите на планетата се изчерпват постепенно. Такива възобновяеми източници има – това са слънчевата енергия, вятърната и водната сила, и геотермалната енергия. Създаването на специализирани съоръжения, които да „улавят“ силата на природата и да я използват като източник на енергия, даде решение на много проблеми. Това са Вятърните, Водните, Геотермалните и Слънчевите електроцентрали.
Те позволяват да се произвежда енергия от източници, които не се изчерпват в процеса на използване, както и за снабдяването на населени райони, които нямат достъп до електрическа мрежа.
Слънчевата енергия е резултат от дейността на Слънцето и постоянното излъчване на светлина към земната повърхност. Улавянето й се извършва чрез колектори, а след като бъде притеглена, тя може да се използва за затопляне и производство на електроенергия.
Вятърната сила е друг начин за прилагане на възобновяем източник. В просторни местности, изложени на мощни вятърни течения се инсталират вятърни турбини. Перките им се задвижват под въздействието на силата на вятъра и генерират електричество.
Водата генерира много енергия главно в бързите реки, морските приливи и отливи, и океаните. Важно условие за успешно ползване на Водните електроцентрали, е наличиет на голям воден дебит. В България този начин за произвеждане на елекрическа енергия не е много застъпен.
Геотермалната енергия е сравнително нова за страната ни. Тя използва относително постоянната земна температура, която в по-дълбоките слоеве достига доста високи стойности. Някои сгради ползват геотермални помпи, които черпят своята сила от разликата между температурата на земята и тази на въздуха.

Без съмнение в последните години се наблюдава все по-засилен интерес на различни организации към проблема с климатичните промени. Това се отнася и за родните еколози. В поредица от кратки статии ще разгледаме различни уязвими зони – гори, води, въздух и други.
В настоящата публикация ще стане въпрос за опазването на българския участък от река Дунав.

Тя е най-голямата на територията на страната и има значимо влияние върху живота в Северна България. За съжаление човешката дейност е причина за унищожаване на почти 80% от разнообразието на риба. Къпането в реката е забранено от години, заради замърсяването с биологични отпадъци.
Състоянието на Дунав се следи непрестанно, а забелязаните в последните популации на нови видове са сигнал, че във водите има промяна.
Опазването на дунавските екосистеми е основна за подобряване състоянието на крайречните райони и дунавските острови в българската част – Алеко, Козлодуй, Ковачев и Есперанто. Залесяването е факт през последните години, а използваните видове са местни. Промените по речното корито на Дунав са дело на корабоплаването и създаването на удобства за това.
Важността на опазването на биоразнообразието в реката има значение както за рибите, така и за застрашени видове птици – белоока потапница и малък корморан.Управлението на водните ресурси трябва да бъде с устойчиво развитие и съобразно българското и европейското законодателство като Директивата за наводненията и Рамковата директива за водите.
Промените във водната карта на България, води до промени и в други области. Топлата зима, която имаме до момента създава условия за суша през годината, а високите температура са накарали някои видове птици да „отложат“ или „забравят“ отлитането на юг.
Не е изненадващ фактът, че глобалното затопляне продължава с големи темпове, а промените, въпреки че не ги виждаме всеки ден, са налице – намаляващи площи на ледниците, райони със силно засушаване и такива с обилни валежи и наводнения, и други.
За всички тези изменения основна вина има човекът и все по-голямото разхищаване на ценните ресурси на планетата.

Съществуват множество места по света, където липсата на вода и ограничени природни ресурси за достъп до нея правят живот на хората не само труден, но и значително по-нестабилен.

Наред с всички проблеми свързани с наличието на питейна вода изниква и трудност при прекалено бързото и разходване.

Обстановката в много държави от третия свят е критична по отношение наличността на питейна вода. Не само липсват канализационни мрежи, но и в много от случаите вода напълно липсва.

Водният проблем на планетата се изостря в много области. Сред тях са страни от Централна Азия, Африка, където разпределението на води, добити от Нил и проблеми с басейна на Амазонка са фатални за населението.

История на дефицита на вода:

По въпроси свързани с проблема за водоснабдяването в Централна Азия, недостиг от вода съществува от средата на 19-и век. Според мнение на специалисти главни причини там са заселване и застояване на множество скотовъди, както и появата на много земеделски райони имащи повишена нужда от вода, което и обяснява поголовното и разходване.

Не е за игнориране факта, че страните от Средна Азия разчитат изцяло на изкуствено напояване. Създадени са множество прокопани канали, които са открити и плитки, а това довежда до колосални загуби на вода, в резултат от изпарения.

Глобалният проблем с опазване на природния ресурс водата в голяма степен е и в резултат от нарастване населението на земното кълбо. Консумацията на вода се покачва в геометрична прогресия.

С появата на множество нови технологии за обработка на земите и по-осъвременени методи за напояване на земите, обема разходван от водни маси, също драстично се покачва.

Сред глобалните проблеми довели до днешното състояние на ограничени водни ресурси, замърсявания на водите се нарежда още Аралската катастрофа, в резултат, на която обширни територии стават безлюдни и част от километражните ивици на брегова линия от пресъхналото Аралско море.

Частичните загуби на вода в минали години, днес тежат над човечеството като сериозен проблем и опасност от изчезване на най-важният природен ресурс водата.

В резултат на глобалният проблем – замърсяване на водите и липсата на пречистване на води от пречиствателни станции, както и правилното и целесъобразно използване, изостря цяла фурия от последвали проблеми. Тук се поместват и проблеми свързани с миграция на местно население; загуби на вода в резултат от модернизация на селско стопанство; неефективни и ненавременни мерки. С оглед на продължаващите демографски взривове, катастрофите в дефицита на вода могат да са пагубни за човечеството.

Решение на проблема с опазване на водите:

Човечеството непрестанно търси начини за справяне със създалата се ситуация, около глобалните въпроси свързани със замърсяванията на водите и преработване на отпадните води. Създават се модерни технологии, различни пречиствателни станции, сред, които такива за битови нужди и за големи промишлени предприятия. Нововъведения като използване на резервоари за вода, мазноуловители в някои конкретни сфери от човешката дейност и каломаслоуловители в други области с най-високи нива на замърсени води са само част от нещата, за подобряване положението с водите на планетата.

Отвсякъде ни залива информация как трябва да се храним, спортуваме, приемаме достатъчно течности, за да направим живота си балансиран. Но защо всъщност това е толкова важно? Ако подредим по важност нещата, от които зависи поддържането на живота, те изглеждат по следния начин – въздух, вода, храна. Целта на настоящата публикация е да покаже всъщност колко важна е водата за живота и как да я съхраним.

Първо, ще посочим, че в организма на хората по различно време от живота им се съдържа различно количество вода. При бебетата тя достига до 75%, докато при възрастните хора процента пада до 65 и по-малко. Тя играе ключова рола за поддържане на баланса в организма и участва в много процеси.

Тя е разтворител на веществата и пряк участник в биохимичните процеси. Благодарение на водата се регулират алкално-киселинното равнище и осмозата. Тялото се охлажда чрез потоотделянето, в което основно е наличието на достатъчно вода в организма. Процесите на изхвърляне на токсините и отпадните продукти също се извършва чрез наличието на вода – уриниране, дефекация и потене.

Също така въздейства върху метаболизма и състоянието на кожата ни.

Всеизвестно е, че маса хора, занимаващи се с проблемите на теглото, съветват да  се приемат минимум 1,5 л. вода дневно. Тук става въпрос за вода в чист вид, като изключим приема на кафе, чай, сокове и подсладени напитки. Това количество вода не е константна величина, а минималното количество, нужно за правилно функциониране на организма и то в покой.

Това количество на много хора се струва огромно, тъй като жаждата е сигнал, че организмът вече е дехидратиран. Колкото и странно да се струва, игнорирането на жаждата води до намаляване приеманите количества, често до критичен минимум.

За хората от цивилизования свят не е трудно да се снабдят с вода – изградена водоносна система има във всички развити страни, но какво да кажем за хората, които нямат тези удобства.

Да, по света хора умират не само в следствие на войни и глад, а и от жажда или заразяване с болести следствие на липсата на чиста питейна вода.

Водата е ценен ресурс, който ние, „развитите“ общества, сме приели за даденост, за наше неизменно право. Това обаче не е така. Помислете си за неудобството, което изпитвате, когато поради някаква авария цял ден няма течаща вода.

А сега си помислете, че това положение е целогодишно и трябва да оцелявате с оскъдни количества.

Това може би ще ви накара следващият път, когато ви се пие студена вода, да не пускате чешмата да тече за 5 минути, за да се изстуди достатъчно. Друго  решение, което е подходящо и по време на път e, от предния ден напълнете пластмасова бутилка вода до половината и я сложете във фризера. Когато замръзне се долива вода с нормална температура. След 5-10 минути водата ще е добре охладена. Може да се долее още няколко пъти, докато ледът се разтопи напълно.

Наличието на физическо натоварване или под въздействието на атмосферните условия /висока температура на въздуха/, може да се стигне до повишено потоотделяне и загуба на вода. Тази загуба, естествено трябва да се компенсира с приема на допълнително количество течности.

Всъщност не е толкова сложно да пестим водата. Цели браншове се развиват и специализират в областта на опазване на природните ресурси. Всяко голямо предприятие може да ползва пречиствателни станции за филтриране на отпадните води, каломаслоуловители, особено бензиностанциите и повторното им ползване чрез заустване са основните, минималните усилия, които може да положим за опазване на така ценната вода.

Полиетиленът е един от най-често произвежданите и използваните полимери в света. Той притежава химическата формула (-СН₂-СН₂-)_n. Получава при процеса полимеризация, при свободно радикалов процес с високо налягане и при ниско налягане с ползването на катализаторите на Циглер-Ната. При производството на полиетилен чрез радикалов процес се  получава продукт с ниска плътност и некристална структура /LDPE/, а при вторият – кристален продукт с висока плътност /HDPE/.

Полиетиленът с ниска плътност /LDPE/ се получава при температура между 180-270 градуса и налягане 140-250 MN/m2. Структурните вериги на този тип полиетилен са дълги и разклонени, като взаимодействието между молекулите е слабо, а степента на кристализация 50%. Стабилен е при температурна обработка.

Полиетиленът с висока плътност /HDPE/ се получава при температура 70-80 градуса, налягане от 0.3-0.5 MN/m2 и използване на катализаторите на Циглер-Ната /металокомплексни/. На външен вид е полупрозрачен и безцветен материал, приличащ на парафин, нестабилен на температурна обработка, гъвкав и мек. Разтапя се при 85-110 градуса, а се встъклява при -50 градуса.

Полиетиленът е нетоксичен материал, който не проявява реакция при контакт с вода, т.е не променя вкусът и видът й. Това прави този материал изключително подходящ за направата на резервоари за съхраняване на питейна вода.

Притежава следните характеристики:

• Удароустойчивост;
• Електроизолатор;
• Устойчивост на ползване и износване;
• Ниска себестойност, като в нея са калкулирани разходите за материали, време, труд и други;
• Бърз монтаж на съоръжението. Изразява се във вкопаване на резервоара в земята и 15 см. пясъчно легло;
• Лесен за ремонт при повреда;
• Безвреден за използване.

В тези резервоари, освен вода могат да се съхраняват и други течности, които не проявяват реакция към полиетилена.

Стените на резервоарите са с дебелина от 6-14 мм. Полиетиленът изработен за тях е с ниска плътност и не старее, не се износва и може да се каже, че е вечен.

Резервоарите от полиетилен се вкопават в земята и устояват на натоварването, което тя им оказва, като дори не се нуждаят от допълнително укрепване с бетон.